Интервю на Живка Кехайова Проф. Коларова, какво е мнението ви за

 
Интервю на Живка Кехайова
 
Проф. Коларова, какво е мнението ви за антилогиката сред политически послания и политически дейности - да вземем за пример, декларираното предпочитание на Политическа партия и Демократична България за държавно управление на малцинството и в същия ден унищожените шансове то да бъде подкрепено от който и да е в Народното събрание?
 
Причината за неналичието на логичност и неналичието на рационално деяние, когато приказваме за държавно управление на малцинството, е нежеланието да се влезе в открит диалог за поддръжка на това държавно управление. В Западноевропейските демокрации, постоянно, когато се прави държавно управление на малцинството, то става допустимо, с помощта на ясни и съвсем постоянно - да не кажа постоянно, писмени съглашения сред партиите, които образуват кабинета и партиите, които поддържат този кабинет в Народното събрание, с цел да има болшинство. Всеки един кебинет - с цел да действа, би трябвало да има парламентарно болшинство.
 
Като кабинет на малцинството дефинираме това държавно управление, в което част от партиите, съставляващи парламентарното болшинство, нямат свои менистри в кабинета. Ще дам образец: когато Бойко Борисов направи кабинет на малцинството с " Реформаторски блок ", той имаше подписано съглашение с  " Патриотичния фронт ", с цел да може да подсигурява парламентарното болшинство на този кабинет на малцинството. 
Много ясно би трябвало да вършим разграничаване сред кабинет на малцинството и парламентарното държавно управление, което постоянно би трябвало да разполага с болшинство. Ако се опитваш да формираш кабинет на малцинството без да търсиш, да не приказваме - да постигаш съглашение с парламентарни партии за гарантиране на болшинство, това е все едно да попълваш фиш, без да го пускаш. Нещо като в остарелия анекдот, в който един човек години наред се молел на Господ да завоюва от тотото и най-сетне чул глас: " Пусни фиш, най-сетне! ".
 
Кабинетът на малцинството освен не изключва, а допуска да бъде контрактувано парламентарно болшинство. И по тази причина, всеки, който се пробва да образува подобен, би трябвало авансово да е подготвил, авансово да е обезпечил парламентарно болшинство. Да, може да стане и без документално съглашение - имаме такива проблеми. Спомняме си по какъв начин при 120 депутати на Национална движение „Симеон Втори", водачът на Съюз на демократичните сили по това време Надежда Михайлова предложи нейният глас да бъде поддръжката за кабинета, с цел да не прави Сакскобурготски коалиция с Движение за права и свободи. Тогава тя подсигурява, че нейният глас ще поддържа Национална движение „Симеон Втори" във всички проевропейски политики.
Сакскобурготски тогава въз основата на политическата си просвета,тогава избра една ясна коалиция.
 
Имаме и различен проблем - кабинетът на Борис, който имаше 119 депутата, нямаше подписано съглашение, само че три партии в Народното събрание заявиха поддръжка за този кабинет, която авансово е била контрактувана, очевидно.  Това също е своего рода непоклатимост. 
 
Но когато имаш толкоз малко депутати, колкото сега имат " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", не можеш да правиш кабинет на малцинството, в случай че не си договорил поддръжка от една, или няколко партии.
 
Това значи ли, че в тази ситуация става въпрос само за това да се трансферира отговорността за несъставяне на държавно управление, на някой различен?
 
В случая става дума за някакъв тип неясно от позиция на демократичните парламентарни стандарти, известие. Такова животно просто няма в парламентарната народна власт без да си договорил, най-добре документално - поддръжка.
 
Виждате ли късмет за основаване на държавно управление?
 
Имам по-скоро вяра, в сравнение с действителни упования. Защото несъздаването на държавно управление в този миг лишава България от едни невероятни благоприятни условия освен за превъзмогване на политическата рецесия, а най-много - невероятни благоприятни условия за стабилизиране на стопанската система. И освен това, благоприятни условия за значителен скок в икономическия модел на България. Да не приказвам, че става въпрос и за благоприятни условия за промени в няколко ключове сфери: освен обвързваните с Плана за възобновяване и резистентност, за новата оперативна стратегия, а за благоприятни условия, свързани със самото време, в което живеем.
 
Пред България сега има в действителност невероятни благоприятни условия, които няма по какъв начин да бъдат употребявани, в случай че не се сформира постоянно и устойчиво държавно управление. Първата е отделянето от Русия и съветските зависимости. Тук желая да подчертая, че не става въпрос толкоз за военно-стратегическа рационализация, която ще ни отдалечи от обвързаната със социалистическия блок отбранителна дарба, що се касае за икономическа еманципираност от Русия. Всички знаем за тежкото владичество, което съветските компании и капитали имаха и имат в България. 
 
Второто не е по-маловажно: сега текат процеси на икономическо преструктуриране, в което България не може да взе участие дейно, в случай че няма устойчиво държавно управление. Защото всяка една огромна инвестиция се случва само и единствено, в случай че има устойчиво държавно управление.
 
От тази позиция за мен е нужно и би било доста хубаво, в случай че политичите съумеят да реализират работеща формула. Формула, която може да предложи стабилно държавно управление с небосвод до след локалните избори. Или с други думи, необходим е формат, който да демонстрира непоклатимост. Формат, който да демонстрира консенсус - отиващ оттатък мандата на едно държавно управление по безусловно значимите цели на нацията.
 
Ще дам образец с влизането ни в Паричния съвет. За поддръжка на това решение, беше и Българска социалистическа партия. Решението формалоно бе взето от кабинета на Стефан Софиянски, само че зад  него стояха и Съюз на демократичните сили, и Българска социалистическа партия, и останалите политически сили. С други думи, даже да чакаме някаква държавна смяна, извънредно значимо е да се показва консенсус и то в този парламент, а не очакване за нещо, което може да се случи в бъдеще. последното ясно генерира неустановеност.
 
Това значи ли, че виждате решение, вероятно в скица: ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия?
 
По този въпрос всички политолози сме в единодушие, че този формат е гибелен за ГЕРБ, а е и безусловно недопустим и за Българска социалистическа партия. Да се изиска подобен формат е все едно да кажеш на на ГЕРБ и Българска социалистическа партия: " Вие за какво не се гръмнете? ". Чисто самоубийство би било и рекомендацията за този формат има подобен подтекст. Иначе е ясно, че това е вероятен формат. Съдейки по болшинствата в Народното събрание, тъкмо толкоз вероятен би трябвало да е и форматът: ГЕРБ,  част от " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и Движение за права и свободи. Това са двете сега работещи болшинства.
 
Това са двете парламентарни болшинства, които редом сега вземат решения и работят, само че които сега очевадно не могат да структурират едно държавно управление. Част от неотложните задания могат да бъдат реализирани в границите на този парламент по този метод - посредством прокарването на съответните решения и закони посредством едното, или другото болшинство. Дали вследствие на сходни гласувания до разговор, посредством който да се стигне до сключване на съглашение, остава отворен въпрос. Струва ми се, че е мъчно постижимо на този стадий.
 
Т.е., в случай че има вяра, тя е третия мандат?
 
Аз споделям, че някаква вяра може да има единствено тогава, когато се образува болшинство не по въпросите за Ф-15, за хартиената бюлетина, а когато се образува болшинство по въпросите за правосъдната промяна и антикорупционните органи и бюджетните цели. Това са трите стълба, способни да образуват стабилно болшинство в Народното събрание - болшинство, което би имало легитимност и политически престиж в Народното събрание.
 
Как виждате съглашение по бюджета сред ГЕРБ и Демократична България - и Политическа партия, т.е. сред центристко дясно и бих споделила ултра ляво?
 
Мисля, че по въпроса за бюджета има много ясно разделяне сред левите оферти на Политическа партия и Българска социалистическа партия, и стабилно десните ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи. Всичко това обаче е обвързвано с една войнстваща реторика. По-лошо, свързани са с една преобладаваща тактика на Политическа партия и Демократична България, която има за цел да реализира не толкоз и освен личния си триумф, едвам реализира загубата на техните съперници. Ако мислим кое е това, което прави кабинета неосъществим, то това е желанието на Политическа партия и Демократична България непременно да реализират провалянето на съперниците си и даже не толкоз триумф за себе си.
 
Тази тактика ние я назоваваме: " игра с нулев общ брой " - виждаш своята облага единствено през загубата на съперника. Тази тактика е извънредно рискова и в обстановка като днешната води до загуба за всички. Както Политическа партия и Демократична България губят и ще изгубят, губят всички партии в Народното събрание, губят и всички жители, без значение чий електорат са, губи бизнесът.
 
Всъщност огромният проблем на връзките, които следя в Народното събрание е, че в случай че тази войнстваща тактика продължи, неизбежно ще има извънредно огромна загуба за всички. Разбира се, че дейностите в тази толкоз комплицирана обстановка, не могат да бъдат единствено облага за едните и единствено загуба за другите. Пределно ясно е, че всяка една партия би трябвало деликатно да реши загубите, които е склонна да одобри. Трябва да реши салдото от загуба и облага, който е склонна и способна да одобри. Мисля си, че сега, в кратковременен проект, партиите са склонни да подценяват и загубата, и облагата, които могат да имат.
 
Ако се образува някакво държавно управление, поддръжката и утвърждението за това държавно управление след няколко месеца ще зависи не от метода, по който е образувано, а от резултатие, които реализира. В комплицирана, спешна обстановка се получава по този начин, че единствено след няколко месеца хората стартират да подценяват партийния формат за сметка на действителните резултати, които реализира държавното управление.
 
Например, преди година форматът на държавното управление на Кирил Петков, бе акламирано от значима част от жителите. Беше подсилен от ясно болшинство, само че резултатите от ръководството на същото това държавно управление, за няколко месеца го направиха тотално недопустимо. Неприемливо освен за един от съдружните сътрудници. Както виждаме през последната седмица в Народно събрание от разменените реплики сред Политическа партия и Българска социалистическа партия излиза наяве, че напреженията посред им са били извънредно мощни и по време на управническата коалиция. Да не приказваме, че несъгласията на Демократична България с решенията на държавното управление, в което участваха, бяха също по този начин видни още преди разпада на болшинството. Просто заради обстоятелството, че Демократична България беше мощно обвързана с Политическа партия, там не се даваше публичност на това разминаване.
 
Да обобщя - без значение, че този кабинет изглеждаше доста задоволително за огромни групи хора, резултатите от ръководството му тотално го делигитимираха и по едно и също време с това самото действие на кабинета сподели нежизнеспособност. Конституирането на едно парламентарно болшинство в спешна обстановка зависи най-много от резултатите, които е способно да реализира.
 
 
Румяна Коларова е български академик социолог, универитетски учител в Софийския университет, професор. От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 93-то държавно управление на България с министър председател Георги Близнашки.